Вижте и целия текст на публикацията: Да вземем т.н. Cancel culture

Вижте и целия текст на обявата:

 

" Да вземем тъй наречените Cancel culture (култура на отхвърляне), за която видни путинофили—разбира се с Волгин отпред - са създали чак кръгла маса. Целта им е да покажат, че техните схващания за света, в който груповият Запад е развален и в плен на някакво левичарство са отхвърляни от “мейнстрийм медиите ” и по този начин е застрашена (тяхната) свободата на словото.

 

Малко повече за тази просвета в Съединени американски щати. Терминът се употребява като просвета на отменяне на тези, които обществено се показват обидно към хора, поради тяхната расова, етническа или полова принадлежност. В типичния случай концепцията на тази просвета е да отбрани правата на малцинствата, а бранителите й ги дефинират като “левичари ”. Критиката на тази просвета е най-често от консервативни и извънредно десни хора, които пък считат, че тази просвета лимитира свободата на словото. В научните среди постоянно се счита, че такава просвета няма, тъй като на процедура няма никакви последици за “отхвърлените ”. И че в случай че имаше последици, те е трябвало да понесат отговорност за постъпките си и тогава щеше да е “култура на следствията ”.

 

Както се досещате, този разказ отлично пасва на нашите ултрадесни, които се сплотяват с ултралеви в своята злост към Запада и не крият благосклонностите си към Путинова Русия.

 

Възмутени са, че някой е дръзнал да ги подлага на критика и желае да ги “канселира ”. Веднъж поради думите, които употребяват в ефир във връзка с българите европейци - вменявайки им прегрешение, проваляне и изменничество с прозвището “либерали ”. И повторно - поради оспореното им право на постоянен народен ефир, където безрезервно да си изливат пропагандата.

 

Всъщност, тази група рупори на прокремълска агитация има дълбоки родствени корени в комунизма. България беше половин век безусловно затворено общество. Децата на построилите властови позиции тогава от Българска комунистическа партия, Държавна сигурност и техния антураж и по-късно забогатели от Прехода имат в този момент за цел да ги задържат.

 

Те са “консерватори ”, “националисти ”, “родолюбци ”, които внушават, че България може да просперира без западната цивилизация, която ни “обезличава ” и че нейното опълчване е в действителност същинския национализъм.

 

Разбира се, българите, които са имали освен туристически, а учебен, професионален и най-много културен продан с развития свят схващат какъв брой доста България печели от отвореното и губи от затвореното общество. Както и какъв брой значимо за посоката ни на развиване и като гаранция за нея е участието в западните съюзи. И по тази причина добре схващат хората, които разочаровани от Прехода бързо се хващат на волгоидната агитация.

 

Та кой българин не е родолюбец?

 

Но патриоти ли сме, когато желаеме да се изолираме от развития свят, да живеем със спомените на предишното и от това да черпим нашия национализъм? Или желаеме да сме равни с другите европейски нации (Левски) на полето на културното състезание с тях (Гоце Делчев)?

 

Бай Ганьо си е самодостатъчен и е Булгар, без да му пука за другите.

 

На Алеко, обаче, му пука, когато някой кьорав Бай Ганьо реши, че е прогледнал по какъв начин някой го “канселира ”. "